Със сигурност я помните. И цъкахме с език, след като за

Със сигурност я помните. И цъкахме с език, откакто за първи път узнахме какво направи през отминалото лято. Антония Григорова - усмихнатата бегачка, която преди шест месеца пробяга Ком-Емине - близо 600 километра по билото на Стара планина) за малко под 6 дни! Още един път възторженостти за Усмихнатата рекордьорка!

Опитната ски-бегачка в този момент " е наточила " ските за Пьонгчанг 2018. За 31-годишната Антония това ще бъде трета Олимпиада след Ванкувър 2010 и Сочи 2014. Пределно ясно й е, че няма късмет за орден, задачата беше да завоюва квота за Игрите. И съумя. 

Вижте какво описа Григорова пред камерата на БЛИЦ TV, до момента в който кара ски със сина си на Витоша:

Оператор: СЪЙКО СЪЕВ/БЛИЦ


- Антония, откриваме те на Витоша. Как си, следва ти трето присъединяване на Олимпиада, подготвена ли си?
- Да, съумях да се класирам и за тази Олимпиада. Чувствам се доста добре. Очаквам заминаването. Имаме финални две седмици, до момента в който отидем в Корея и да се климатизираме за стартовете. Всичко върви обикновено, имаме сняг.

- Кога ще бъдат стартовете в ски-бягането, в които ще участваш? 
- Разпръснати са по време на цялата стратегия на Олимпиадата. Ще взема присъединяване във допустимо най-вече стартове. Най-много залагам на 10 километра свободен жанр. Това е дисциплината, която най-вече ми харесва, и в която постоянно съм имала най-хубави достижения. 

- Кога разбра, че печелиш квота за Пьонгчанг 2018?
- Преди Коледа към този момент знаех, че съм покрила норматива, който изисква да бъда под 100 точки. До последно обаче се борехме за втора женска квота, да може още една българка да бъде на Олимпиадата. Но за жал не успяхме и единствено аз ще бъда от България в ски-бягането при дамите. 

- Колкото и да не ни се желае, само че няма по какъв начин да не го кажем, че в ски-бягането не можем да спечелим олимпийски орден. Толкова доста ли изоставаме от другите страни? 
- Има много фактори, които са лека пречка пред нас. Но несъмнено класиранията ни в последно време са все по-добри. Младото потомство има много качества, окуражени са. Въпрос на време е да натрупат опит и да демонстрират положителни резултати и класирания. Говоря по-специално за Йордан Чучуганов при момчетата и Нанси Окоро при девойките. Тя беше въпросното момиче, което също можеше да вземе квота за Пьонгчанг. И двамата са много надарени. Имаме и още положителни млади ски-бегачи - Николай Виячев от Сапарева баня, Симеон Огнянов от Самоков и Мартин Пенчев от Габрово. Те също са състезатели от националния тим, упражняват с най-хубавия ни ски-бегач - Веселин Цинзов, който също като мен ще бъде за трети път на Олимпиада. 
 

- Помагаш ли им с скъпи упътвания и препоръки?
- Когато съм им от изгода, постоянно го върша, поучавам ги. В тренировките си оказваме помощ. Младите много се интересуват и питат. 

- Как протече подготовката за Олимпиадата?
- След като завърших с летните ми провокации и се възвърнах от тях, се включих в националния тим по ски-бягане. Проведохме лагер в България. След това имаше държавно състезание, което определяше състава на националния отбор. Успях да се класирам добре. След това близо два месеца и половина бяхме в Австрия, тренирахме на глетчер. После дълго време бяхме във Финландия, където бяха и първите стартове за сезона. След това и в Централна Европа. Обиколихме много из Алпите, с цел да участваме на надпревари. И по този начин до Коледа. След това подготовката беше в България. И допреди няколко дни бях в чужбина на надпревари. Имаме много добър колектив. Когато сме в чужбина с нас има теляк, ваксмайстор, двама треньори. И в допълнение още треньори, когато се приготвяме в България. Пътуванията са малко повече и идват много натоварващо, само че нямаме доста избор. Гоним всеки уикенд старт на друго място и пътуваме с бусове, защото багажът и оборудването ни не разрешават да сме със самолети.



- Със сигурност и на тази Олимпиада ще се чуват приказки от сорта, че надали не отново сме пратили туристи. Искаш ли да кажеш нещо на хората, които ще ви подлагат на критика?
- Критики постоянно има, надали са безпочвени. Но до момента в който човек самичък не се убеди какъв е спорта, какви старания се изискват, с цел да бъдеш топ играч, да си измежду най-големите, оправдания постоянно могат да се намерят. Аз съм сигурна, че всеки един участник на Олимпиадата ще даде максимума от себе си. Все отново това е Олимпиада, всеки го прави за себе си и за страната. Ние сме отдали живота си на това нещо. 

- Какви са спомените ти от предходните две Олимпиади - Ванкувър 2010 и Сочи 2014? 
- На първата е най-вълнуващо, не знаеш какво те чака. Заставаш на стартовата линия. Не просто с най-хубавите, а и целият свят е вперил очи в теб. Това е четиригодишна подготовка за един-единствен старт, което е много напрежение. Тръпката я има постоянно, това е Олимпиада, неповторимо е.  
 
- Практикуваш няколко спорта. Може ли да се каже, че ските са твоята пристрастеност?
- Спортът и придвижването са моята пристрастеност. Когато има сняг - обичам да го употребявам. Когато се стопи - обичам доста да тичам. Обичам да тествам всевъзможни други спортове. Просто придвижването е нещо, което ми доставя ужасно наслаждение, и до момента в който мога, постоянно ще го върша. 

- Дори в интервалите, когато не си на надпревари и лагери, отново ли всекидневно спортуваш?
- Постоянно съм в планината. Опитвам се това да е образецът, който давам на детето си и на всички хора към мен.

- Къде обичаш да караш ски в България?
- Тук на Витоша има неповторимо красива писта, която за жал е на малко по-ниско - на към 1400 метра надморска височина - " Лалето ", долната станция. Тя е с добър профил, само че за жал рядко пада сняг там. Тук на Витоша обичам да карам към Черни връх, ски пътят е много постоянно обработен. Има и няколко по-малки писти. Но към върха в това прелестно време като днешното, постоянно е наслаждение. 

- Вижда се, че и в делничните дни има много хора на Витоша. Край нас прелетяха няколко национали на Русия, с които се познаваш?  
- В България следва да се организира Европейско състезание по ски-ориентиране - от 2 до 8 февруари. В момента руснаците упражняват на Витоша. Познавам ги, конкуренция сме. 



- Отмина съвсем половин година от върха, който сложи на Ком-Емине. Би ли се върнала още веднъж в Стара планина и да тръгнеш отново по билото й?
- Да, постоянно. Това е нещо, което в никакъв случай няма да не помни. За мен това досега е най-голямото предизвикателство и достижение, чисто физически, което съм съумяла да превъзмогна и да се оправя. Винаги бих се върнала там, даже и зимата. Прекрасно е, в действителност. Ком-Емине е нещо, което остава вечно в сърцето ми. 

- Как въобще се роди концепцията да изминеш скоростно Ком-Емине - 600 километра за под 6 дни (б.р. - върхът на Григорова е 5 дни и 22 часа и 55 минути)? 
- Проследих прекосяването на Кирил Николов - Дизела. Идеята се зароди от там. Той не съумя да се оправи от първия път, което някак си... познавайки го като играч, провокира страховит интерес у мен. Казах си, че нещо, което е толкоз мъчно и даже той не може да го преодолее, опрделено желая и аз да се опитвам. (б.р. - година по-късно Дизела съумя, записвайки връх - 4 дни и 13 часа). Така се зароди концепцията. С треньорката Наталия Величкова, с много другари и познати успяхме да го създадем сполучливо. 

- Какви поучения извлече по-късно тежко тестване?
- Че в никакъв случай не би трябвало да се отхвърляме, даже и да пробваме, да стартираме единствено. Започнал ли си един път нещо, натискаш до дъно.

- Това лято се чака много повече хора да тръгнат по Маршрута на дружбата, както е прочут Ком-Емине. Какви препоръки би им дала?
- Това е нещо, което съм сигурна, че всеки един човек, тръгнал по Ком-Емине, би желал да разпространява. Това беше и моята концепция. Ще се веселя други дами да се пробват да създадат връх. Подобряване на времето е изцяло допустимо. Ком-Емине е неповторим туристически маршрут, който минава през всичките ни хубости. Ще се веселя от ден на ден и повече хора да срещам горе по билото. Времето ми в действителност може да бъде усъвършенствано от друга жена. Аз самата регистрирам много забавяния, откакто проучих бягането. Имах много проблеми със съня. Това беше най-трудното нещо, с което трябваше да се оправя. Сигурна съм, че хора, които могат да устоят повече без сън, ще се оправят по-добре от мен. 



- Какво смяташ да правиш след Олимпиадата? Ще те виждаме ли още веднъж в надпревари по планинско тичане и ултрамаратони?
- Със сигурност. Няколко пъти съм пробвала да спра със спорта, само че към този момент съм сигурна, открих го, че няма по какъв начин да се случи. Зависима съм от него, не желая да спирам. Ще продължа с бяганията. Имам набелязани няколко огромни ултрамаратона, в България евентуално също ще се пусна. Имаме си домашната ултра - Витоша 100 (б.р. - 100-километровата обиколка на Витоша).

- Пак ли планираш Витоша 100?
- Евентуално. Всичко зависи от това какви други надпревари ще имам по същото време, тъй като желая към този момент да вземам участие и на ултрамаратони в чужбина. Със сигурност ще тичам. 

- След като към този момент си печелила Витоша 100, още ли я има тръпката?
- Винаги я има. Пък и има много конкуренция при дамите. Все повече и повече дами стартират съществено да бягат. На последната Витоша 100 не съумях да завърша, което е мотив да се явя на корекция. Времето не беше положително, валя доста дъжд. Доста хора не съумяха да завършат, както и аз.

- Някога взимала ли си допинг? 
- Подлежим на допинг надзор. Дори обикновени медикаменти и лекарства, свързани със здравословното ни положение, са неразрешени. Ако потегли да се разболявам, има единици типове неща, които мога да приема, с цел да предотвратя това нещо. Което изиграва много неприятна смешка, тъй като поради физическите натоварвания организма е много отпаднал и предразположен на разболявания. Трябва много да се пазим, да не бъдем в контакт с хората, когато ни предстоят значими надпревари, да не бъдем на обществени места. Стоим на високото, където се надяваме, че няма бактерии... на студено. Изключително доста би трябвало да внимаваме. Преди броени дни минах още веднъж през допинг надзор. Всички състезатели, които отпътуваме на Олимпиадата, наложително минахме допинг надзор. Буквално можем да караме единствено на чай с мед и лимони. Аз имам една комична обстановка, в която до момента в който бях бременна в шестия месец, пристигнаха у дома да ми взимат проба. Явно имаше някакво неразбирателство с Допинг асоциацията, тъй като не беше достигнала информация до тях, че към този момент не упражнявам, че съм бременна. Но все пак пристигнаха до дома ми и ми взеха проба. Мерките в този момент са още по-засилени около сериозните кавги с допинг, които имаше в нашия спорт - ски-бягането. 

- Преди няколко дни ултрамаратонецът Краси Георгиев бяга 36 часа на пътека в столичен мол - 246 километра. Сигурно и ти си впечатлена от това, което направи?
- Не единствено съм впечатлена. Това беше извънредно благородна идея. Исках да взема присъединяване, само че се наложи да съм на последни финални стартове в чужбина и не съумях да тичам до Краси. Това е извънредно достижение. Поздравления за него и това, което направи - необикновен триумф! Всичко, което съумях да проследя по време на бягането, беше доста добре проведено. Самият той се оправи ужасно. Изглеждаше, че с лекост го реализира.

- От дребна ли си на ските? Би ли разказала малко повече за себе си?
- Израснала съм в спортно семейство. Баща ми е някогашен колоездач, майка ми играч по спортна пукотевица. Три деца сме, само че единствено аз поех по техния път. В началото започнах да се занимавам с плуване, което е най-хубавото за всяко дете, навлизащо в спорта. Първите седем години плувах, след което се насочих към спортното насочване. Пробвала съм и биатлон, само че в последна сметка избрах ски-бягането, което комбинирам и със ски-ориентиране.  

- Олимпийската купа на Екатерина Дафовска от Нагано`98 към момента е единственото злато за България от зимни Олипиади. Кога може още веднъж българин да покори върха? Сега единствените ни очаквания за Пьонгчанг са свързани с Радо Янков.
- Да, Радо Янков и Сани Жекова считам, че са сносно готови да гонят върховете и медалите на олимпийските игри. Пожелавам им триумф. Ще бъде ужасно за цяла България и за тях, aко съумеят. Специално в ски-бягането имаме един-единствен орден от Олимпиада - бронзът на Иван Лебанов. Виждам, че в България много хора мислят по тази тематика, само че страната ни е такава, че малко време имаме сняг. Това постанова да си постоянно отвън България, обвързвано е с много финанси и ограничения, персонално човешки - да не си покрай фамилията си. Оптимист съм и имам вяра, че с малко по-сериозна работа нещата могат да се случат. И с твърдоглавие и дебелоглав даже. 

- Постоянно си на надпревари и лагери в чужбина, би ли споделила при какъв брой най-вече градуса под нулата си упражнявала?
- Във Финландия, да вземем за пример, живеем в условия, при които имаме едвам 2-3 часа дневна светлина. Там слънце съвсем не изгрява. Което за нас, привикнали на прелестното време у нас, е много демотивиращо. Но в името на това да участваме на надпревари и да се приготвяме, даже при мраз и минус 20 градуса, се оправяме. Концентрирани сме към тренировките и надпреварите и не мислим за друго.
 
- Синът ти Натаниел (б.р. - 7-годишен) през днешния ден също кара ски с теб на Витоша. Продължава ли да тренира футбол?
- Засега не. Заради отсъствията ми се постанова да бъде на детска градина отвън София. Но при връщането ни назад в столицата, ще тренира още веднъж, има предпочитание да се занимава с футбол. Той самичък си избира пътя. 

- Какво обичаш да правиш в свободното време?
- Да бъда в планината с обичаните хора. Обичам да се виждам с другари, с близки, да поддържаме връзка. Спортът и интензивният метод на живот навън в планината ми доставя най-голямо наслаждение.



- Не единствено на теб. Виждаме и през днешния ден какъв брой доста хора има на Витоша?
- Виждам, че от ден на ден и повече хората спортуват и живеят интензивно. В топлите месеци има ужасно доста хора, които бягат. Зимата виждам от ден на ден хора на ски, това е ужасно. Днес е работен ден, в работни часове, и все пак на Витоша има толкоз доста хора. 

- Може би и ти ненапълно имаш заслуга това да се случва, защото около Ком-Емине пролича любовта на хората към теб. Играеш ролята на мощен мотиватор. Чувстваш ли се в действителност такава? 
- Искам да бъда такава, да давам добър образец на хората и на младите, на децата след нас. Това нещо го върша на драго сърце. И поради това се старая да го демонстрирам, тъй като това е най-хубавото, което можем да създадем за себе си и за здравето ни.

- Преди Ком-Емине беше затрупана с мотивационни писма...
- Много бяха в действителност. В мен са, вардя ги и ги прелиствам. Всеки път имат един и същи резултат върху мен. Показват какво мислят хората за мен, демонстрира любовта им. Това е доста хубаво. Инициативата с писмата беше на треньорката ми Наталия Величкова, с която работихме дружно за Ком-Емине, беше много вълнуващо. В момента тъкмо такива мотивационни писма няма, само че пък хората ми пишат известия, поддържаваме връзка, виждаме се, когато е допустимо. 

- В писмата, които получаваше, сигурно е имало истории, които са те трогвали, просълзяваше ли се?
- О, да, доста от тях ме трогваха в действителност. След Сочи 2014 имаше една година, в която бях треньор на деца на спортно насочване. Получавайки писма от тях преди Ком-Емине, от децата, с които съм работила, чисто детският метод, по който се възхищават на това, което върша, това което споделят като виждане, постоянно може да ме накара да се усещам доста добре и да рева от наслада. Несъмнено след време ще се занимавам с треньорство, това е моя фантазия. Обичам да работя с деца.

- Твърдо оставаш в България?
- Да, да, одобрявам да излизам на открито, само че обичам България и да бъда с околните ми хора. 

- Какво си пожелаваш за 2018 година?
- Най-вече здраве. Всичко останало ще бъде наред.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ

Оператор: СЪЙКО СЪЕВ/БЛИЦ